Dance in the cloudS » Разни

Архив за категорията 'Разни'

Някакво едно такова… Размисли за времето и пространството

Вторник, Януари 13th, 2009

Абе какво да ви кажа, преди няколко дни реших да си погледна блога - ми не го бях отваряла в продължение на почти 2 години. Как си минава времето, не е истина… Чудно ми е - когато бях по-малка и времето някак се влаааааааааачеше, и досега си спомням вечността която изкарах между първи и втори клас - най-дългата и най-щастливата ми лятна ваканция.

Та днес се замислих за същността на времето. То е едно такова като затворена черупка, лента на Мьобиус, или изцяло нова вселена - едновременно на всякъде и никъде. Времето всъщност е едновременно. Всичко се случва СЕГА. Бъдещето и Миналото са само отражения на дриги СЕГА. Усещането за минало и бъдеще, за времето като река с посока, като вектор всъщност е проста функция на животиския мозък на хората. Нуждаем се от илюзията за причина и следствие, за посока, за да можем да осъзнаем какво се случва с нас… по-скоро “Защо?”.

Времето със сигурност може да се губи, но дали може да се пести? Ако спестиш малко време днес можеш ли да го ползваш утре? И наистина ли можеш да го изгубиш? Ако нямаш спомени за времето което е минало, то минало ли е наистина? Имало ли го е? Има ли го? Ще го има ли ?

Седя и си мисля и ми е едно някакво такова… замислено, засмукано и засукано… Дали съществува истина, дали това което за мен е един час не е за вас година?..

Някакво едно такова… никакво време.

Какво се случи на тавана?

Петък, Август 17th, 2007

Бърза, бърза мама котарана,
Бърза горе към тавана.
А от горе на тавана
Гледа друга котарана!

Хоп и троп и хъссссссссс и тряссссссссс
Туп топур туп тап прасссс!
Ах и ох и „Беж от тук!”
„ах ти котко!” Пак напук!

Бяга мама котарана,
Бяга слиза от тавана
А след ней се влачи бавно
Връзка наденички славни

Усмивка към света

Сряда, Август 15th, 2007

Мисли

Сряда, Юли 18th, 2007

Замислих се, защо всъщност пиша само тъжни разкази и стихове?

Ами просто е - когата съм щастлива хич и не се сещам да се занимавам с писане на стихове - просто нямам време да се занимавам с тях :) В резултат - творчеството ми се състои само и единствено от описания на нещасни, тъжни случки :(

А смятам, че с таланта си мога спокойно да опиша и поне една щастлива случка :) Та така:

Вятър в косите .

Днес е един слънчев ден. Е има облаци. Дъждовни. И слънцето се е скрило сърдито някъде горе… Но, ама, обаче за мен си е един много слънчев ден. Слънчев, хубав, приятен. На където и да погледна виждам щастливи деца. Усмихнати лица, хубави спомени. Разхождам се по улиците на града. Без никаква цел, просто съм щастлива. Ето една майка гълчи синчето си. Минавам покрай тях, докосвам ги, усмихвам се и слънцето се усмихва с мен. Момченцето спира да плаче и да се дърпа. И ми праща най-хубавата искрена детска усмивчица. Майка му плахо отвръща на усмивката, прегръща го и после радостно го завърта във въздуха. Докосвам се до щастието им. Пускам смехът им в сърцето си и отминавам. Зад мен слънцето грее усмихнато на чистите мокри улици. А аз подхващам отново малката гоненица с облъците. Прегръщам капките дъжд и нежно ги спускам към земята. Танцуваме заедно в локвите. Разхождаме се из града. А слънцето се усмихва. Защото аз съм вятъра.

Рожден ден

Сряда, Юли 4th, 2007

Днес имам рожден ден :)

По принцип това е една доста обикновенна дата, обаче нали е националния празник на САЩ, пък 99% от филмите дето ни заливат са холивудски… Та като кажа на накой че рождения ми ден е на 4 Юли,  доста странни реакции получавам ;)

Та така :)

Честит рожден ден на мен! :)

Днес ще празнувам, та чак пушилка ще се вдигне :)

Хепънинг - Моя цветен град

Петък, Юни 22nd, 2007

Така :)

Както доста хора знаят - обичам да пиша.

Пък с майка ми сме един страхотен екип :) Аз пиша стихове, а тя рисува картини по тях :) Този път направихме заедно един хепънинг. Той се игра на студентския фестивал в благоевград. Ето тук можете да видите запис от събитието:

  (клипчето горе в дясно на страничката :)

Е да си призная малко не ми хареса, че са по променили някои от думичките…, но ще го преживея :)

Поздрави

Дени

“Веселата Вдовица”

Петък, Юни 22nd, 2007

Вчера пак бях на оперета, този път на “Веселата вдовица” в изпълнение на състава на националния музикален театър. Невероятни професионалисти! Просто всеки път когато отида на представление и си тръгвам ентусиазирана и щастлива! Невероятно представление гледах вчера. Душата ми се напълни! Барона беше толкова истински, и забавен, че нямаше как да не се разпищим накрая като тинейджърки когато се покланяше :) Въпреки, че е по-възрастен залата го посрещна като секс символ ;) А пък изпълнението на канкана в последното действие? Просто ми падна шапката! Хубави момичета, хубаво танциват, че и главната актриса направи шпагат на сцената! Да е жива и здрава доста години!

Ами с две думи - изкарах си просто много много много приятно 3 часа :)

“Лебедово езеро”

Вторник, Април 17th, 2007

Ходих на балет - “Лебедово езеро”  от Чайковски.

Страшно ми хареса! Определено класическия балет е много подходящ за класическата музика. просто музиката си носи движенията в нея. А “Лебедово езеро”  на Чайковски е много приятен балет.

По принцип ОБИЧАМ Чайковски. Или по-точно неговата музика. Освен това да отидеш и да слушаш на живо изпълнение на музиката е страхотно преживяване.

А пък костюмите и сценографията бяха определено на ниво.

Просто много ми хареса. Исмятам да ида пак.

Опера

Вторник, Април 17th, 2007

Така за пръв път в живота си ходих на опера. Както е видно от последния ми постинг - операта беше Кармен. Е няма да повторя това е по-вече от ясно. Операта определено не е моя тип изкуство. Аз съм свикнала да гледам нещо да се случва на сцената. И страшно много се дразня когато отида на представление и участниците се държат непрофесионално. Поне според мен непрофесионално отношение е когато излезеш пред публика и седиш като пън пред тях или просто не влизаш в ролята която ти е определена. Де се е чуло и видяло войници да се мъкнат като престарели дядовци дето хич не им пука какво се случва наоколо. Сега като се замисля това което ме ядоса е, че повечето участници просто им личеше, че не им пука за отношението на публиката. Те бяха там просто за да изпеят каквото имат да пеят и то без да се вживяват истински в ролята която играят. Просто според мен това е неуважение към публиката.

Но както и да е. Не смятам да повторя преживяването.

“Кармен”

Вторник, Април 10th, 2007

Днес отивам на опера за първи път в живота си. Ще ходя на “Кармен”. Харесвам музиката от тази опера. Сега ще отида да видя и как изглежда на сцена :)
Успях да си намеря в интернет либретото на операта. Ето го:

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
КАРМЕН, циганка - мецосопран
ДОН ХОЗЕ, сержант - тенор
ЕСКАМИЛИО, тореадор - баритон
ЦУНИГА, лейтенант - бас
МОРАЛЕС, сержант - баритон
ДАНКАЙРО, контрабандист - баритон
РЕМЕНДАДО, контрабандист - тенор
МИКАЕЛА, годеница на Дон Хозе- сопран
ФРАСКИТА, циганка, приятелка на Кармен - сопран
МЕРЦЕДЕС, циганка, приятелка на Кармен - мецосопран
Войници, офицери, тореадори, контрабандисти, цигани, циганки, тютюноработнички, деца, народ.
Действието се развива в Севиля и околностите около 1820 г.
Пета постановка на “Кармен” във Варненската опера.
Съвместна продукция на ОФД – Варна и ММФ “Варненско лято”
Премиера – 26 и 28 юли 2006 година
Концертмайстор Борислав Дончев, Отговорен корепетитор Катя Христоманова, Корепетитори: Веселина Маринова, Жанет Бенун, Димитър Фурнаджиев
Помощник – режисьор Сирма Панева, Суфльор Малина Хубчева
СЪДЪРЖАНИЕ
Първо действие
Под палещите лъчи на андалузкото слънце, войници и граждани се забавляват в очакване на обедната почивка на тютюноработничките. Появява се Микаела, която търси сержанта Дон Хозе и това създава оживление сред скучаещите войници. Придружавани от група деца, идват маршируващите войници за смяна на караула под командата на Дон Хозе и на новодошлия в Севиля лейтенант Цунига. След кратък разговор между двамата, прозвучава камбанен звън – сигнал за обедната почивка. Площадът отново се изпълва с шумен народ. Тютюноработничките излизат, младите се срещат със своите обожатели.
Когато излиза Кармен, красивата и дръзка циганка, всички насочват вниманието си към нея. Единствен Дон Хозе не й обръща внимание и това събужда у нея женската амбиция да го спечели. Кармен запява страстна хабанера и хвърля цвете в краката на младежа. Дон Хозе е смутен. Но времето на почивката е изтекло и работничките се прибират във фабриката.
Идва Микаела, чистата селска девойка, която носи писмо от майка  му. Така Дон Хозе успява да се откъсне от омайния чар на Кармен и да се пренесе в спокойния, идиличен живот на село. Но пронизителен писък го изтръгва от света на спомените. В разгорещен спор, Кармен е наранила с нож една от работничките. Цунига заповядва на Хозе да арестува виновната и да я отведе в затвора. Когато остават сами Кармен успява да го убеди да я пусне да избяга, като му определя среща в кръчмата на Лила Пастия. Дон Хозе изпълнява желанието й, заради което самият той попада в затвора.

Второ действие
Два месеца по-късно в кръчмата на Лила Пастия е шумно и весело. Тук идват много посетители, без да подозират, че кръчмата е свърталище на банда контрабандисти. Кармен, заедно с приятелките си Фраскита и Мерцедес са едновременно и атракция на заведението и помощници на бандата. При пренасянето на контрабандната стока през границата на красивите девойки се разчита да отвличат вниманието на митничарите.
Тази нощ е замислена солидна операция. Шефът на бандата Данкайро и помощникът му Ремендадо увещават жените да дойдат с тях. Единствено Кармен се противопоставя. Тя е разбрала, че Дон Хозе е освободен от затвора и с нетърпение очаква срещата с него.
Тълпата посреща с възторжени викове храбрият, но  разглезен тореадор Ескамилио. Всички пият наздравица в негова чест, а той вече е харесал хубавата Кармен и вдига тост за любовта и за нова среща. Напразно й се присмиват и не вярват, че войникът ще дойде – в далечината се чува неговата песен. Кармен го посреща, пее и танцува за него, но скоро радостта им се прекъсва от долитащия призив на казармената тръба. Хозе е длъжен да се яви на проверка. Свободолюбивият дух на Кармен не може да проумее как е възможно да я изостави точно в този момент, когато тя му предлага любовта си. Сега пък се появява Цунига, който се е надявал да завари Кармен сама, за да се позабавлява. Цунига й се подиграва – тя е предпочела войника пред офицера. Двамата мъже се нахвърлят един срещу друг, но намесата на контрабандистите осуетява двубоя. За Дон Хозе вече няма избор – трябва да дезертира. Кармен му рисува красотата на свободния живот, и той, завладян от любовта си към нея, възторжено се присъединява към контрабандистите.

Трето действие
В тъмната нощ контрабандистите, водени от Данкайро, пренасят през планината стоката си и отсядат за кратка почивка. Кармен и Хозе са мрачни. Младежът дълбоко страда, измъчван от измяната към войнишкия дълг и тъгата по родния край. Кармен пък е охладняла към него и се държи предизвикателно. Фраскита и Мерцедес се опитват да поразведрят атмосферата, гадаейки си на карти. Те съветват и Кармен да стори същото, но докато на тях се пада богатство и любов, за Кармен картите вещаят смърт.
Идва Микаела. Тя е преодоляла всякакъв страх, за да спаси своя любим от властта на циганката. Микаела моли Хозе да се върне. Майка му е на смъртно легло и очаква любимия си син. Нещастникът не може да напусне Кармен. Неочаквано се появява и Ескамилио, дошъл да покани Кармен за предстоящите борби с бикове. Между двамата съперници се завързва ожесточена схватка, но Кармен успява да ги разтърве. Дон Хозе тръгва с Микаела, а преди да напусне циганката се заканва, че отново ще се върне.
Четвърто действие
На площада народът очаква с нетърпение началото на борбата с бикове. Тълпата радостно приветства тореадорите, водени от всеобщия любимец Ескамилио. Кармен също е тук. Приятелките й Фраскита и Мерцедес я предупреждават, че Хозе е наблизо и се крие, но циганката не се страхува. Тя е готова да се срещне с бившия си любовник. Хозе застава пред нея и нежно и отчаяно я моли да се върне при него, но Кармен е категорична: “Свободна съм…свободна ще умра!” В порив на крайно отчаяние и накърнено достойнство, Хозе я пронизва с ножа си.