Бърза, бърза мама котарана,
Бърза горе към тавана.
А от горе на тавана
Гледа друга котарана!
Хоп и троп и хъссссссссс и тряссссссссс
Туп топур туп тап прасссс!
Ах и ох и „Беж от тук!”
„ах ти котко!” Пак напук!
Бяга мама котарана,
Бяга слиза от тавана
А след ней се влачи бавно
Връзка наденички славни
Попитаха ме какво е щастливо семейство… Мога да говоря единствоно от позицията на дъщеря.
Ние се събирахме всяка вечер не вечеря, по семейному. Седнали на една маса си говорим, кой какво е преживял през деня, или просто си общуваме.
Помня семейните празници - всички заедно приготвяхме храната - за коледа, нова година, рождени дни… Като участие взимахме всички. От най-малкия до най-големия.
Помня как всяка година имахме жива елха която украсявахме за коледа…
Помня най-хубавата коледа, когато елхата украсихме с играчките направени от мама, а не тези купени от магазина…
Помня как в семейството се чувстваше топлота и обич, макар да не се споменаваха думичките “обичам те”…
Помня майка ми, която винаги се държешпе с нас като с големи хора, още от както се помня. Всеки въпрос който задавах полуаваше истински реален отговор - а не измислици от рода на “щъркела те донесе”…
Помня приказките които мама измисляше и ни разказваше, и тези които татко ни четеше…
Помня мебелите които татко измисли и направи за да имаме удобен дом…
Помня как мама и татко си говорят - често и по много. И как вършат нещата заедно…
Помня…
Замислих се, защо всъщност пиша само тъжни разкази и стихове?
Ами просто е - когата съм щастлива хич и не се сещам да се занимавам с писане на стихове - просто нямам време да се занимавам с тях 
В резултат - творчеството ми се състои само и единствено от описания на нещасни, тъжни случки 
А смятам, че с таланта си мога спокойно да опиша и поне една щастлива случка Та така:
Вятър в косите .
Днес е един слънчев ден. Е има облаци. Дъждовни. И слънцето се е скрило сърдито някъде горе… Но, ама, обаче за мен си е един много слънчев ден. Слънчев, хубав, приятен. На където и да погледна виждам щастливи деца. Усмихнати лица, хубави спомени. Разхождам се по улиците на града. Без никаква цел, просто съм щастлива. Ето една майка гълчи синчето си. Минавам покрай тях, докосвам ги, усмихвам се и слънцето се усмихва с мен. Момченцето спира да плаче и да се дърпа. И ми праща най-хубавата искрена детска усмивчица. Майка му плахо отвръща на усмивката, прегръща го и после радостно го завърта във въздуха. Докосвам се до щастието им. Пускам смехът им в сърцето си и отминавам. Зад мен слънцето грее усмихнато на чистите мокри улици. А аз подхващам отново малката гоненица с облъците. Прегръщам капките дъжд и нежно ги спускам към земята. Танцуваме заедно в локвите. Разхождаме се из града. А слънцето се усмихва. Защото аз съм вятъра.
Днес имам рожден ден
По принцип това е една доста обикновенна дата, обаче нали е националния празник на САЩ, пък 99% от филмите дето ни заливат са холивудски… Та като кажа на накой че рождения ми ден е на 4 Юли, доста странни реакции получавам 
Та така
Честит рожден ден на мен!
Днес ще празнувам, та чак пушилка ще се вдигне
Такааааааааааа,
значи реших аз да не пиратствам и да си купя 3 ДВД-та от техномаркет. Съответно с филмите: “Венецианския търговец”, “Семеен План” и още един който в момента не си спомням името . Прибрах си се по-живо по здраво в къщи и реших да си пусна ДВД-тата че да гледам някой филм.
Какво се случи:
Първо “Семеен план” изобщо не ми открива какъвто и да е запис на СД-то. Изглежда като празно СД. Хм да кажем, че просто мойта машинка не го разпознава. Сложих го на страна с идеята да го дам на някой познат да пробва на неговата машинка.
Дотук добре. Реших да се пробвам и с “Венецианския търговец”. Пускам го аз, СД-то почва да ръмжи и успява да открие някакви файлове. Радост в къщи. Обаче по неизвестна за мен причина Windows Madia Player е единствената програма с която филма изобщо почва да се рънва, обаче каквото и да се направи не намира субтитрите и това си е… Въх, Мъка, мъкааааааааа.
То не че на мен са ми нужни особено много субтитри, обаче майка ми ми е на гости, пък тя горката хич и на отбира от английския…
Ех, казах си - и тоя филм няма да е. Пуснах последния. Е него дори и Windows Media Palyer не пожела да го пусне.
Вдигнах ръце, и си потърсих някой торент да си сваля филмче което да гледам.
Много обичам да гледам аниме. (Япоската анимация, за хората които не знаят какво е това ) Та последното което гледах беше Hajime no Ippo // Fighting Spirit. Едно типично спортно аниме.
Хубавото на тези анимета е, че човек научава доста неща за различните спортове. Благодарение на подобни анимета научих доста за футбола, леката атлетика, баскетбола, волейбола, тенис на корт, го и даже за бейзбола. Поне научих как тези спортове се играят в Япония Което хич не е малко да ви кажа . Но както и да е отклонявам се.
Hajime no Ippo е аниме, чиято основна тема е професионалния бокс. Докато го гледах доста се замислих какво представлява бокса. Един спорт където в продължение на 10 рунда от по 3 минути, с почивки по една минута между тях, двама мъже се пребиват от бой един друг за забавление на тълпата. И колкото по-кърваво и осъкатяващо - толкова тълпата е по-доволна. Кръв и зрелища. Кръв и зрелища… Целта ти е да смажеш от бой противника си, така че да не може да продължи. Да го смажеш и унищожиш. И физически и най-вече психически… Понякога след края на някой мач се налага да вкарат и победителя, и победения в болница за няколко месеца… И въпреки всичко е интересно. Догледах сериалчето до края (76 епизода + 2 пълнометражни филма). Не можех да отлепя очи от екрана. Макар да се ужасявах от ставащото на екрана, в момента ми се иска да присъствам на истински боксов мач. Интересно ми е дали атмосферата в залата ще е същата…
Език:
много лесно комуникира с други хора, има богат речник. Много логично излага факти, идеи, концепции. Обича да говори с малки и големи деца.
Зрение:
Може да поддържа дълг зрителен контакт, обаче може да мига, да свива очите или да има тикове. Умее да се концентрира едновременно върху цял образ и детайли. Анализира образи в мислите си. Почеркът му е труден за разчитане.
Физически черти:
Много малко осъзнава тялото си. По-скоро не спортува, тялото му е не хармонично. Физическа активност много лесно го ядосва. Предпочита индивидуални спортове, като плуване или тичане. Не обича състезанията. Плах във физическите контакти, крие чувствата си.
Силни и слаби страни:
Лесно му е да учи чрез дискусии и лекции и от книгите. Може да има проблеми с мануалните занятия и спорта. Чужди езици научава от слушане и четене.
Има проблеми когато:
Се налага да слуша дълги обяснения или когато някой ги пита за какво си мислят или какво са чували в еди коя си ситуация.
В контакти с другите:
Прекъсва другите, когато говорят, често става монополист на разговора. Постоянно пита „Защо?”.
Негови проблеми:
Има проблеми да разказва за чувствата си. Без предварителни обяснения и демонстрация, много му е трудно да се справя с физически умения.
Силни страни:
Много добре комуникира с другите хора, обожава да разменя мисли с другите. Опитва се да помага на другите.
Поне аз за себе си смятам че е доста точно описание
Интересно хората, които ме познават какво ще кажат
Току що се връщам от поредния час по бързо четене. Днес правихме малко тестче с колко думи в минута четем. Аз почнах курса с резултат - 276 думи в минута и 90% разбиране на текста - в момента резултата ми беше - 449 думи в минута и 50% разбиране. И това е при положение че бях лошо момиченце и не си правих упражненията в къщи. В интересн на истината тъй като всеки път упражненията са по-трудни от предишните доста често се обезсърчавам и депресирам и си мисля че хич не се справям. А всъщност явно не е така
Надявам се следващия път да съм си увеличила двойно четенето и разбирането - т.е. (около 600 думи в минута и 100% разбиране
Възмутена съм!
Възмутена съм от качеството на новия превод на Въоръжени мъже на Пратчет!
Имах стария превод и съм запомнила книгата като доста добра и страшно удоволствие да я четеш. Но съм я дала книгата на някой и се наложи да си я купя от ново. Е новия превод е ужасен! Ако бях прочела книгата за първи път с тоз превод - щях да се откажа да чета Пратчет!
Много обичам да ходя на караоке. Макар че не ми се случва много често. Харесвам караокето дето се случва в “Пиано бар Вчера”. Хората които го правят са много приятни и обстановката ми харесва
Аз си възприемам караокето във “Вчера” като своеобразен концерт с жива музика. Може да се се чуят невероятни изпълнения. Например има едно момиче, чиито глас ми напомня гласа на Тина Търнър - невероятно дълбок и с много много богато звучене. Има няколко момчета, които пеят песните на Франк Синатра и Адриано Челентано и е такова удоволствие да ги чуеш…
Хората просто се забавляват и си пеят за удоволствие, на никой не му пука как ще се представи - дали ще пее добре или зле. Просто се забавлява яхнал мига… А и благодарение на караокето Тошко започна да пее наистина добре ( в началото грачеше като малко гардже, но сега е удоволствие да го слушаш… ) Особено се изкефих на когато го чух да пее My Way във вторник. Дълбок завладяващ глас, който никога не съм предполагала, че той го има. Не можех да повярвам, че това е Тошко…
Е смятам че и аз се справих доста добре с “Боса по асфалта” на Росица кирилова. Много съм горда с това си изпълнение. До сега в живота си съм се опитвала да пея само втори глас и то в ниските тонове (ла-си на малката октава (ако не бъркам …)). А песента “Боса по асфалта” е доста висока и по-принцип не успявах да я изпея. Но във вторник успях Другата песничка дето пея в последно време е “Бяла тишина”. Тази песничка се състои от 2 части - първия куплет е висока, и втория куплет по-ниска. С ниската част се справям чудесно, но още не съм се научила високата да я пея Но и това ще стане в близките дни. Тази вечер пак ще ходя на караоке Може би ще се срещнем там?
А докато не съм забравила Тошко има на сайта си специална страничка за програмката за караоке. Хубава програмка за трениране е