Ето че дойде и моя ред да се влея в редиците на блогърите.
От няколко месеца в мен зрее идеята да си създам личен блог. Обаче още не съм решила какжа ще е темата му. Да си призная в момента го правя просто като тренировка за да се науча как се прави блог, заради мама 
Я че то било доста лесно да се направи блогче! Сега разбирам защо се навъдиха толкова много блогчета в последно време
Е това е от мен засега.
По-късно пак
Една вечер, бяхме се събрали цялото семейство по случайност, баба ми каза:
- Знам защо внука носи смъкнати панталони!
- Ха така и защо? - попита мама (всички останали бяхме в различна степен на учудване и издавахме някакви нечленоразделни питащи звуци…)
- Ами наследствено е.
- Как така наследствено? - този път аз изпреварих реакцията на останалите.
- Ами така. Един от дядовците ми по бащина линия така си е намерил жена. - Вече цялото семейтво слушаше с интерес. - Ами ето каква е историята:
Един от дядовците ми, Петър му било името, като бил на гурбет в селото от другата страна на планината все ходел с размъкнати потури. Веднъж както си вървял и гризял ябълка чул някой да му вика:
- Хей, натръгни си путурите бе, на нищо не приличаш!
Петър се огледал и забелязал момиче надвесило се над оградата на къщата, скрито под ореховите клони. Той я загледал, загледал, подсмихнал се па рекъл:
- Тия путури, ти ке ги переш!
Усмихнал се и подсвирквайки си тръгнал.Минало се време дошла зимата.Много люта зима било тая година ей, чак грънците се пукали от студ. Сняг, сняг на преспи по-големи от човешки бой, по планинските ливади. Петър отдавна си бил заминал в неговото си село. Там събрал братя и братовчеди, понапил ги едно хубаво в кръчмата за кураж и тръгнали да му краднат булка. Стигнали те по тъмна доба до къщата на момата. Дигнали гюрлутия, домашните наизлезли да видят какво става, с тях и нашата мома. И тъй както си била само по долна риза с разпуснати разрошени коси, Петър я грабнал, турнал я на рамо и побягнал с всички сили. Търтили да бягат и братята, и братовчедите. Метнали се на конете и препуснали.
Двете села били от двете страни на планината - разделени само от един проход. Като минавали през прохода братята и братовчедите успяли да го затворят. Късмет ли било, съдба ли, не се знае но прохода останал непроходим до късната пролет другата година. А като дошла есента, ето ти го Петър заедно с булката и малката му дъщеричка дошъл да си иска зестрата…
Та така и внучето като дядо си Петър чака някоя мома да му каже “Натръгни си путурите!” че да я загледа и да я открадне. - Тъй завърши историята си баба усмихвайки се.
О здравейте,
днес си поиграх малко със структората на сайтчето ми - добавих няколко допълнителни странички. А по-точно тези:
(0)Хм… за сега като гледам блога ми се развива повечко от към страна на различни странички, отколкото като нормален блог… Но това е защото още не съм измислила как да слагам темички към различните страници… Но ще го измиля! Сигурна съм.
За сега когато реша да добавя нова страничка ще си пиша във категорията “Време за … Ъпдейти”