Dance in the cloudS

В един от блоговете който следя (а по-точно тук) видях доста интересна игричка
(Кликни на снимката за да се добереш до нея

Един от много любимите ми писатели е О’Хенри - майстор в късия разказ. Едно време като малка попаднах на дебелата книга с негови събрани разкази. Огромно впечатление ми направиха разказите му. Толкова че още си ги спомням. Така че реших да се поразровя в нета и да потърся малко линкове към любимите разкази. Та ето това е резултата :

Вожда на червенокожите

Даровете на Влъхвите

Тук са събрани няколко разказа като всеки разказ е на отделен пост.

А за хората които четат на английски ето събраните разкази на английски

Оригинални Оригами

Ето един доста интересен сайт, където освен че са показани няколко доста интересни оригами са дадени и схемите как точно да ги осъществиш.

Е на мен ми се струва малко сложно та за това останям на вас да ги пробвате (Тоше това е подаръче специално за теб )

Ето и няколко снимчици за какво става въпрос : (more…)

Е ако някой се чуди какво искам за Коледа… Ето това:

Страхотен стол (изглежда удобен) а на всичко отгоре и книгите ще са ми наблизо….

Мммммммм. Мечта! (клик върху картинката за повече информация)

Весела Kоледа и Щастлива нова година на всички.
Да сте живи и здрави и много много щастливи!
От здраве щастие късмет да се не отървете!

° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚ 。° 。 ° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚ 。° 。 ° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚
° ˛ ˚ ˛ ·˚ · 。 ° · 。 · ˚ ˚ ˛ ˚ ˛ 。° 。 ° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚
° ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚ 。° 。 ° 。˚ ˛ · ˚ ˚ ˛ 。° 。 ° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚
° ° ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚· *★MERRY★* 。 · ˚ ˚ ˛ ˚ ˛★ · 。° 。 ° ˛
° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚··。CHRISTMAS 。* 。° 。 ° ˚*/\*˛ 。° 。 ° ˛
° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚· * _Π_____*。*˚ ˚ ˛ ˚ ˛*/%\*。° 。 ° ˛
° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚· */______/~＼。˚ ˚ ˛ ˚ */ (9)\*˚。° 。 ° ˛
° ˛ ˚ ˛ ˚ ˛ ·˚·˚ | 田 田 門｜П| ˚ ˛。° 。 ° ˛ ||˛ ˚ ˛ ·˚

Весела Kоледа и Щастлива нова година на всички.
Да сте живи и здрави и много много щастливи!
От здраве щастие късмет да се не отървете!

Всяка прилика с истински лица и събития е случайна

Понякога сядам в кухнята, пия си кафето и ям понички. Докосвам с пръсти стъклото на прозореца и си спомням.

Някога имах сърце. Имах приятели. Събирахме се вечер след работа, да пийнем по чашка. Не, никога по много, просто по чашка, да се сгреем отвътре.

И да забравим студа. Студа, който бавно превръщаше сърцата в камъни.

Първо се предаде Петра. Просто спря да идва. Търсихме я. Звъняхме и у тях, и в работата й. Тя вдигаше слушалката, обещаваше, че ще дойде и не идваше. Престанахме да я търсим. Изхърлих чашата й през балкона.

Следващите бяха двамата братя Борисови. Иван и Кесар. Преместиха се в Надежда. Отначало идваха през ден, после през два. После един по един.

Накрая престанаха да идват. Дори не ги търсихме. Просто скрих чашите в скрина.

После Дрезнев се уби. Опитвал се да впечатли някаква мадама. И си счупил главата в една пропаст. Мадамата дори не го забелязала. Нелепо. Но компанията се разпадна. Никой не искаше да си спомня. Аз също. Преместих се. Изхвърлих всички спомени.

Понякога сядам в кухнята, пия си кафето и ям понички. Докосвам с пръсти стъклото на прозореца и се питам. Кога загубих сърцето си?

Хм ето една история която написах отдавна… Имаше един конкурс за есе - “Моята идея която ще промени света”. Е аз бях сигурна какво есе ще изберат за щечелившо - лигави история пълни с децки идеализъм и наивност. Е оказах се права Ето и моя вариант на есето. Аз определено си го харесвам много повече, макар да си е направо подигравка с идеите на конкурса

Страшно обичам да правя палачинки. И ме бива в това Толкова обичам палачинките, че им посветих следната миниатура: