Dance in the cloudS

Език: 

много лесно комуникира с други хора, има богат речник. Много логично излага  факти, идеи, концепции. Обича да говори с малки и големи деца.

Зрение:

Може да поддържа дълг зрителен контакт, обаче може да мига, да свива очите или да има тикове. Умее да се концентрира едновременно върху цял образ и детайли. Анализира образи в мислите си. Почеркът му е труден за разчитане.

Физически черти:

Много малко осъзнава тялото си. По-скоро не спортува,  тялото му е не хармонично. Физическа активност много лесно го ядосва. Предпочита индивидуални спортове, като плуване или тичане. Не обича състезанията. Плах във физическите контакти, крие чувствата си.

Силни и слаби страни:

Лесно му е да учи чрез дискусии и лекции и от книгите. Може да има проблеми с мануалните занятия и спорта. Чужди езици научава от слушане и четене.

Има проблеми когато:

Се налага да слуша дълги обяснения или когато някой ги пита за какво си мислят или какво са чували в еди коя си ситуация.

В контакти с другите:

Прекъсва другите, когато говорят, често става монополист на разговора. Постоянно пита „Защо?”.

Негови проблеми:

Има проблеми да разказва за чувствата си. Без предварителни обяснения и демонстрация, много му е трудно да се справя с физически умения.

Силни страни:

Много добре комуникира с другите хора, обожава да разменя мисли с другите. Опитва се да помага на другите.

Поне аз за себе си смятам че е доста точно описание
Интересно хората, които ме познават какво ще кажат

Ето дойде и края на този курс

Аз лично съм много доволна повиших си скоростта на четене 120%. С това имам в предвид, че въщност съм си увеличила скоростта на четене 2 пъти и повече.
Което си е доста добър резултат при положение че като един голям мързел си правих само упражненията по време на курса и не си правих домашното

Е оказа се че все пак проблема не ми е в бързото или бавното четене, а в запомнянето на прочетеното За което си има друг курс - Мнемотехники.

Смятам да ида и на него - заслужава си !

Много обичам да гледам аниме. (Япоската анимация, за хората които не знаят какво е това ) Та последното което гледах беше Hajime no Ippo // Fighting Spirit. Едно типично спортно аниме.

Хубавото на тези анимета е, че човек научава доста неща за различните спортове. Благодарение на подобни анимета научих доста за футбола, леката атлетика, баскетбола, волейбола, тенис на корт, го и даже за бейзбола. Поне научих как тези спортове се играят в Япония Което хич не е малко да ви кажа . Но както и да е отклонявам се.

Hajime no Ippo е аниме, чиято основна тема е професионалния бокс. Докато го гледах доста се замислих какво представлява бокса. Един спорт където в продължение на 10 рунда от по 3 минути, с почивки по една минута между тях, двама мъже се пребиват от бой един друг за забавление на тълпата. И колкото по-кърваво и осъкатяващо - толкова тълпата е по-доволна. Кръв и зрелища. Кръв и зрелища… Целта ти е да смажеш от бой противника си, така че да не може да продължи. Да го смажеш и унищожиш. И физически и най-вече психически… Понякога след края на някой мач се налага да вкарат и победителя, и победения в болница за няколко месеца… И въпреки всичко е интересно. Догледах сериалчето до края (76 епизода + 2 пълнометражни филма). Не можех да отлепя очи от екрана. Макар да се ужасявах от ставащото на екрана, в момента ми се иска да присъствам на истински боксов мач. Интересно ми е дали атмосферата в залата ще е същата…

Такааааааааааа,

значи реших аз да не пиратствам и да си купя 3 ДВД-та от техномаркет. Съответно с филмите: “Венецианския търговец”, “Семеен План” и още един който в момента не си спомням името . Прибрах си се по-живо по здраво в къщи и реших да си пусна ДВД-тата че да гледам някой филм.

Какво се случи:
Първо “Семеен план” изобщо не ми открива какъвто и да е запис на СД-то. Изглежда като празно СД. Хм да кажем, че просто мойта машинка не го разпознава. Сложих го на страна с идеята да го дам на някой познат да пробва на неговата машинка.
Дотук добре. Реших да се пробвам и с “Венецианския търговец”. Пускам го аз, СД-то почва да ръмжи и успява да открие някакви файлове. Радост в къщи. Обаче по неизвестна за мен причина Windows Madia Player е единствената програма с която филма изобщо почва да се рънва, обаче каквото и да се направи не намира субтитрите и това си е… Въх, Мъка, мъкааааааааа.
То не че на мен са ми нужни особено много субтитри, обаче майка ми ми е на гости, пък тя горката хич и на отбира от английския…
Ех, казах си - и тоя филм няма да е. Пуснах последния. Е него дори и Windows Media Palyer не пожела да го пусне.
Вдигнах ръце, и си потърсих някой торент да си сваля филмче което да гледам.

Хм даааааааа
Интересна концепция

Купих си нови обувки. Страшно готина подметка, велурени. Е имат някаква апликация - имитацийка на кожа от тигрова змия… Голямо разтягане ми е да ги нося. (За който не знае имам фобия от змии) Много хубава думичка е това - фобия. Прави страха да изглежда като нещо голямо и важно. Хм… Много обичам такива важни думички.

Понякога си седя и даже си измислям такива. Хващам една думичка и я правя “важна”, например думичката “библиотека”. Вижте как важно звучи. Библиотека. Едно такова тежко и структорирано. И подредено и … тежко, казах ли вече?

Това което е важно за един човек едва ли е важно за всички. И въпреки това има разни думички, които си звучат важно сами по себе си. Например думичката “Документ”. (По неизвестни за мен причини цяла вечер пиша тая думичка като докумет. Явно съм гладна ) Та да се върнем на приказката - думичката “документ” е доста важна думичка. Може би защото голяма част от живота ни минава през докоментите. Рожденно свидетелсто, кръщелно, паспорт, лична карта, бележник, студентска книжка, вестници списания… Документите безпорно са важно нещо => думичката “документ” сама по себе си е важна и смислена. Ха смислена ли написах? Де да знам, може и да не е смислена… За човек който не знае да чете, дали думичката “документ” е важна? Дали е смислена? Дали ако познаваш документите само във вида им на тоалетна хартия, в речника ти ще съществува тая важна думичка “документ”? Чудя се…

А пропо между другото си купих няколко много готини костени накита днес. Дали това не е връщане към примитивното?

Поздрави от Тируимския Лес

Денни

Току що се връщам от представлението “Графиня Марица”. Отидох на него с доста резерви - поканиха ме на опера(поне аз така разбрах) и си представях, че ще е нещо доста скучно.

Оказа се, че всъщност постановката е оперета - което се оказа пъстра смесица от актьорска игра, опера и балет. Много хубаво съчетание между другото. През цялото време стила ми напомняше на ранните филми на Фред Астер. Филми които много обичам.

Хубава игрива музика, доста добре направена хореогравия, не само на балета, но и на всички арии, от време на време ти пеят (понякога дори успяваш да им разбереш какво точно пеят), а и актьорската игра си я биваше доста.

Като резултат изкарах доста приятно 3 часа.

Оказа се че все пак са посъкратили част от действието, вероятно защото певицата дето трябва да играе лелята на графа, не е била на разположение

Нищо тъкмо ще има какво да гледам следващия път:)

А щях да пропусна - костюмите и сценографията са направо божествени. Направо ми се иска да участвам и аз.