Днес имам рожден ден 
По принцип това е една доста обикновенна дата, обаче нали е националния празник на САЩ, пък 99% от филмите дето ни заливат са холивудски… Та като кажа на накой че рождения ми ден е на 4 Юли, доста странни реакции получавам 
Та така
Честит рожден ден на мен!
Днес ще празнувам, та чак пушилка ще се вдигне
Замислих се, защо всъщност пиша само тъжни разкази и стихове?
Ами просто е - когата съм щастлива хич и не се сещам да се занимавам с писане на стихове - просто нямам време да се занимавам с тях В резултат - творчеството ми се състои само и единствено от описания на нещасни, тъжни случки 
А смятам, че с таланта си мога спокойно да опиша и поне една щастлива случка Та така:
Вятър в косите .
Днес е един слънчев ден. Е има облаци. Дъждовни. И слънцето се е скрило сърдито някъде горе… Но, ама, обаче за мен си е един много слънчев ден. Слънчев, хубав, приятен. На където и да погледна виждам щастливи деца. Усмихнати лица, хубави спомени. Разхождам се по улиците на града. Без никаква цел, просто съм щастлива. Ето една майка гълчи синчето си. Минавам покрай тях, докосвам ги, усмихвам се и слънцето се усмихва с мен. Момченцето спира да плаче и да се дърпа. И ми праща най-хубавата искрена детска усмивчица. Майка му плахо отвръща на усмивката, прегръща го и после радостно го завърта във въздуха. Докосвам се до щастието им. Пускам смехът им в сърцето си и отминавам. Зад мен слънцето грее усмихнато на чистите мокри улици. А аз подхващам отново малката гоненица с облъците. Прегръщам капките дъжд и нежно ги спускам към земята. Танцуваме заедно в локвите. Разхождаме се из града. А слънцето се усмихва. Защото аз съм вятъра.