Попитаха ме…
Вторник, Август 14th, 2007Попитаха ме какво е щастливо семейство… Мога да говоря единствоно от позицията на дъщеря.
Ние се събирахме всяка вечер не вечеря, по семейному. Седнали на една маса си говорим, кой какво е преживял през деня, или просто си общуваме.
Помня семейните празници - всички заедно приготвяхме храната - за коледа, нова година, рождени дни… Като участие взимахме всички. От най-малкия до най-големия.
Помня как всяка година имахме жива елха която украсявахме за коледа…
Помня най-хубавата коледа, когато елхата украсихме с играчките направени от мама, а не тези купени от магазина…
Помня как в семейството се чувстваше топлота и обич, макар да не се споменаваха думичките “обичам те”…
Помня майка ми, която винаги се държешпе с нас като с големи хора, още от както се помня. Всеки въпрос който задавах полуаваше истински реален отговор - а не измислици от рода на “щъркела те донесе”…
Помня приказките които мама измисляше и ни разказваше, и тези които татко ни четеше…
Помня мебелите които татко измисли и направи за да имаме удобен дом…
Помня как мама и татко си говорят - често и по много. И как вършат нещата заедно…
Помня…
