Dance in the cloudS

Една вечер, бяхме се събрали цялото семейство по случайност, баба ми каза:
- Знам защо внука носи смъкнати панталони!
- Ха така и защо? - попита мама (всички останали бяхме в различна степен на учудване и издавахме някакви нечленоразделни питащи звуци…)
- Ами наследствено е.
- Как така наследствено? - този път аз изпреварих реакцията на останалите.
- Ами така. Един от дядовците ми по бащина линия така си е намерил жена. - Вече цялото семейтво слушаше с интерес. - Ами ето каква е историята:
Един от дядовците ми, Петър му било името, като бил на гурбет в селото от другата страна на планината все ходел с размъкнати потури. Веднъж както си вървял и гризял ябълка чул някой да му вика:
- Хей, натръгни си путурите бе, на нищо не приличаш!
Петър се огледал и забелязал момиче надвесило се над оградата на къщата, скрито под ореховите клони. Той я загледал, загледал, подсмихнал се па рекъл:
- Тия путури, ти ке ги переш!
Усмихнал се и подсвирквайки си тръгнал.Минало се време дошла зимата.Много люта зима било тая година ей, чак грънците се пукали от студ. Сняг, сняг на преспи по-големи от човешки бой, по планинските ливади. Петър отдавна си бил заминал в неговото си село. Там събрал братя и братовчеди, понапил ги едно хубаво в кръчмата за кураж и тръгнали да му краднат булка. Стигнали те по тъмна доба до къщата на момата. Дигнали гюрлутия, домашните наизлезли да видят какво става, с тях и нашата мома. И тъй както си била само по долна риза с разпуснати разрошени коси, Петър я грабнал, турнал я на рамо и побягнал с всички сили. Търтили да бягат и братята, и братовчедите. Метнали се на конете и препуснали.
Двете села били от двете страни на планината - разделени само от един проход. Като минавали през прохода братята и братовчедите успяли да го затворят. Късмет ли било, съдба ли, не се знае но прохода останал непроходим до късната пролет другата година. А като дошла есента, ето ти го Петър заедно с булката и малката му дъщеричка дошъл да си иска зестрата…

Та така и внучето като дядо си Петър чака някоя мома да му каже “Натръгни си путурите!” че да я загледа и да я открадне. - Тъй завърши историята си баба усмихвайки се.

Тази публикация беше публикувана на Понеделник, Ноември 20th, 2006 в 12:56 pm и разпределена в Семейни истории. Може да следвате всякакви връзки към публикацията или коментарите чрез RSS 2.0 източник. Можете да оставите коментар, или trackback от вашата страница.